Зазоряване / Затъмнение / Новолуние

Третата книга от поредицата е издадена в САЩ на 7 август 2007 година. ЗАТЪМНЕНИЕ не само успява веднага да заеме първо място в класацията на "Ню Йорк Таймс" за най-продавани книги, но и се задържа там цели 50 седмици. Останалото е история. Милиони верни читатели на една красива приказка за вечната любов. История стара като света - като тази на Ромео и Жулиета или Хийтклиф и Кати. Стефани Майър омагьосва читателите си със силата на една любов, предопределена да живее вечно. Разликата е, че сагата за безсмъртния вампир и смъртното момиче придава друг смисъл на Вечността.

Защото ЗАТЪМНЕНИЕ е история за неизбежния избор, за паралелните измерения, за границите между възможния живот и невъзможната любов.

Всичко започва там, където свършва НОВОЛУНИЕ. Бела отново е с Едуард, повярвала най-после във възможността той да я обича. Но опасността не закъснява - серия кръвожадни убийства в Сиатъл, непознат посетител и... заплахата от нова рана вътре в сърцето й. Възможно ли е една всепоглъщаща любов да оставя място за друга? Какво означава живот и какво смърт, когато в уравнението се намеси вечността? Нима естественото би могло да съществува в един населен със свръхестествено свят?

Отговорите в ЗАТЪМНЕНИЕ.
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Чувствах се странно, защото знаех, че и двамата сме в смъртна опасност. И въпреки това в този миг се чувствах добре. Цяла. Усещах как сърцето ми бие лудешки в гърдите ми, как кръвта ми бушува във вените. Дробовете ми се изпълниха със сладката миризма, която се излъчваше от кожата му, и сякаш в гърдите ми никога не бе имало дупка. Чувствах се прекрасно - раната не просто бе изцелена, а сякаш никога не бе съществувала.

"Преди да се появиш ти, Бела, животът ми беше като безлунна нощ. Много тъмна, но на небето все пак имаше звезди - точки светлина и разум... И тогава ти пресече небосклона ми като метеор. Изведнъж всичко се подпали; имаше живот, имаше красота. Когато си отиде, когато метеорът падна зад хоризонта, всичко отново стана черно. Нищо не се беше променило, но очите ми бяха заслепени от светлината. Вече не виждах звездите. И вече нищо нямаше значение."

Разказ за обсебваща, наситена със страст и обрати свръхестествена любов, която преминава в яростна надпревара със смъртта.