Възраждане на българския народ, църковно-национални борби и постижения

Усилията и борбите на българския народ през първите три четвърти на 19-ти век, за свободна българска църква, известни под името "Български църковен въпрос", съставят несъмнено най-крупния въпрос, който е движил българския обществен живот преди Освобождението.

Борбата за българска църковна независимост е исторически период от Българското възраждане, в който се засилва стремежът на българите в Османската империя да възстановят самостоятелната Българска православна църква. В този период зачестяват стълкновенията с гръцките духовници, защитаващи интересите на Цариградската патриаршия. Постепенно българите усвояват редица храмове в Мизия, Тракия и Македония и получават правото да се черкуват на български език. В резултат от националните усилия през 1870 година със султански указ се признава легитимността на Българската екзархия.

Тази борба минава през условно три фази:

За назначаване на българско духовенство и ползване на български език в църквите;
За установяване на народна църква
За определяне границите на Българската екзархия