Кинематографичният процес

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ
Доскоро се смяташе, че е твърде рано да се пише история на съвременното българско кино. Но ето че днес филмовият живот неусетно изтика напред редица по-общи проблеми (разговорите за историческа периодизация на българското кино, дискусията за методологията на филмовата критика и т. н.), които трябва да обезпечат теоретичната основа на един сериозен исторически интерес. Вървейки успоредно и взаимно стимулирайки се, художествената практика и критическата мисъл достигат до аналогични проблеми: от една страна, до необходимостта от нови художествени синтези, от друга - до проблемите на методологията на изследването, което предполага съществено разслояване в самия критически фронт и ориентиране на част от него към въпросите на теорията.Нашата критическа мисъл не е оценила достатъчно значението на една обективна категория - художествено акумулиране. Зад днешната картина на българското киноизкуство стои дълъг процес на натрупване не само на филмови факти, но и на критическа рефлексия. В началото имаме едно единство между практика и критика, така да се каже, на "ниско равнище". Ако филмите бяха твърде близко до предмета си, почти разтваряйки се в него, то критическото съждение оставаше буквално при отделната филмова творба, ангажирано в емоционалното съпреживяване на съдържанието му и оценката на отделните компоненти сами по себе си. В киноизкуството натрупванията се изразиха в: чисто количествено увеличаване на годишното производство, разширяване на жанровия и тематичния обхват, изявяване на нови творчески фигури, различни стилистични търсения...