Nikola Michailow

Съдържа 59 черно-бели репродукции

Никола Михайлов Ненов е български художник. Наред с Цено Тодоров е един от най-видните български портретисти. Рисувал е портрети на изтъкнати интелектуалци като Пенчо Славейков, Иван Вазов, Петко Ю. Тодоров, Михаил Арнаудов, цар Фердинанд и др. Едни от най-хубавите му картини са портретите на съпругата му Ида.


Роден е в Шумен на 30 януари 1876 г. в семейството на сладкаря Шикерджи Михал. Рисува от малък. Дядовците му са занаятчии, резбари и златари. От тях наследява творчески дух и усет към финеса. Учи в Софийската мъжка гимназия. Негов учител и ръководител е проф. Иван Мърквичка. Завършва гимназията през 1895 г. и заминава за Мюнхен с благоволението на цар Фердинант и като негов стипендиант. Там той учи живопис в академията за изящни изкуства при професорите Ото Зайц и Александер фон Вагнер. След завършването заминава на специализация в Париж, а след това и в Лондон, където изучава старите английски портретисти.

Завръща се отново в Мюнхен и открива частно училище по рисуване. Една от ученичките му - Ида Муглер от Фрайбург - става по-късно негова съпруга.

От 1902 г. Михайлов е в България. Заема длъжността художник на Министерството на народното просвещение и става придворен художник на цар Фердинанд.
Напуска страната през 1910 г. и се установява при съпругата си в Берлин. Легенда гласи, че по-късно при едно от посещенията си в България той трябвало да нарисува портрета на цар Борис III-ти по заръка на Народното събрание. Въпреки старанието си обаче, портретът не се харесва нито на художника, нито на Народното събрание, след което Михайлов напуска родината си с дълбоко огорчение.

Между Първата и Втората световна война е сред най-търсените и скъпо платени салонни портретисти не само в Европа, но и в Южна и Северна Америка, като рисува портретите на много популярни и влиятелни по това време личности. През 1917 г. художникът открива изложби в Лайпциг, Берлин, Дрезден и Бремен.

През 1921 г. посещава Аржентина и рисува портрети на видни личности. През 1922 - 1923 г. в Чили и Бразилия рисува портрети на председателите на двете републики и прави изложби. В края на 1923 г. и през 1924 г. художникът пътува и прави изложби в Ню Йорк, Вашингтон, Филаделфия и др.

По време на Втората световна война домът и ателието му в Берлин са разрушени от бомбардировките, а заедно с тях е унищожена и богата негова колекция от портрети и картини.

Благодарение на своя голям талант в портретната живопис, художникът си извоюва международна известност. Неговите изложби се посещавани и коментирани в пресата от критици и публика.

Михайлов е много продуктивен художник. По данни на немския печат до 1954 г. е нарисувал 3000 картини, в периода 1911 - 1960 г. е участвал в общо 55 изложби, 26 от които в Германия - повечето от тях самостоятелни.

Никола Михайлов е завещал 18 от картините си на Националната художествена галерия, но българската бюрокрация години наред не се е погрижила да ги прибере от Германия и 7 от тях са изчезнали.

Според завещанието на художника, който умира през 1960 г., картините от жилището на дъщеря му след нейната смърт трябва да дойдат в България. Част от картините са репродуцирани от изкуствоведката Снежанка Добриянова-Бауер

от Уикипедия