Политическият дебат и преходът в България

Характерна черта на българската история след 1989 година е това, че в продължeние на почтu едно десетилетие обществото дебатираше и избираше. То дебатираше картини на света от екзистенциално значение; и то избираше, в какво да вярва, към какво да се стремu, какво да бъде. Общественият дебат написваше новото обществено състояние.
Историята - известно е - е по-скоро мащеха, отколкото грижовна майка за народите. Нейнuте подаръци са рядкост. С впечатляваща пестеливост uсторията отваря, от Време на Време, на народите една цепнатинка, в която, ако влезат, те могат да постигнат някаквu немислими преди това неща. Заспалите народи или не се организират да влязат в цепнатинката - или дорu не разбират, кога тя е отворена пред тях. Най-читавите средставители на по-читавите народи се опитват да напъхат в тази цепнатинка колкото се може повече постижения, докато тя е отворена. А историята-мащеха я затваря много бързо.