Ако е вярна максимата, че историята трябва да започне да се пише след като от живота си отидат тези, който са я правили, то по нашите географски ширини вероятно ще трябва да изчакаме да заминат по реда си и внуците на демиурзите. Дали това се дължи на дългата жица, по която протичат и изтичат клишетата от паметта ни - неизвестно. Но така или иначе , откак си отиде задължителния идеологически диктат, идеологическото мислене си остана.
Тези думи напълно важат при оценката на хората, събития и институции от периода на двете световни войни. А най-вече за политическата система от онова време, особено за участниците от сектора противопоставящ се на комунизма. Може би защото все още се замеряме с епитети, вместо да излагаме аргументи. И досега българският читател се лута в буриданово двоумение между квалификации от рода: "платени жалки чужди оръдия" и "борци за отстояване на българските национални идеали". А това може да бъде лесно избегнато - просто като се даде думата на участниците в събитията.
Именно това се опитва да направи съставителя на книгата Николай Поппетров. На близо 1000 страници той е събрал уставните и програмни документи на тази част от тогавашния политически спектър. Тези хора са били част от проекта за изграждането на просперираща България. Прави или не - това подлежи на оценка. Но при всички случай са били искрени. Затова трябва да изслушаме авторските им свидетелства с уважения.
"Арабският Близък Изток и Централна Азия" разглежда историческото развитие, политическото устройство, икономиката и въоръжените сили на повечето стран..