"Учебник по мисионерство", писана през миналия век, представлява богословски учебник, предназначен за студентите по богословие по някогашната дисциплина "Мисионерство". Днес същата се именува "Инославни изповедания". Ако предходното не е известно на читателя, той може да са заблуди от заглавието, че изследването представлява методика за осъществяване на православната мисия. Разбира се, този въпрос също е разгледан, но не е водещ. По-скоро става дума за апологетично-полемична (може би повече, отколкото е нужно) творба, изясняваща и оборваща различни погрешни учения (от гледна точка на православието) на римокатолицизма, протестантството (в множеството му проявления), теософията и др. Книгата съдържа множество позовавания на Свещеното Писание и светите отци. В края си, тя е снабдена с "Наръчник", който играе ролята на показалец на библейски цитати, които могат да бъдат използвани от православния апологет по различни поводи, във връзка с ученията, с които се дискутира.
Както вече беше загатното, недостатък на книгата е, че е по-скоро апологетична, отколкото да е посветена на практическата страна на мисията. В него като че ли мисионерството се схваща повече като борба с инославието и иноверието, а не като самостоятелна, практическа дисциплина, имаща за своя цел да се състави методика за това как да се свидетелства за Бога. Такова разбиране вероятно е основано на идеята, че нашият народ е православен и съответно няма нужда от мисия към него, а само към външните, което определено не е така. Все пак обсъжданото изследване е едно от редките, посветени на пренебрегната тема за мисията и съдържа различни практически предложения за осъществяване ѝ.