Лудориите на лошото момиче

Тя е "лошото момиче" - бунтарка, авантюристка, прагматична. Той е "доброто момче" - в плен на наивната си, саможертвена, обречена любов към нея. Съдбите им се срещат и разминават във вихъра на странна, луда любовна история, която продължава повече от четири десетилетия и отвежда читателя в Париж, Лондон, Токио, Мадрид. А неин ярък фон са емблематични събития и процеси от втората половина на XX в. - революционните движения в Латинска Америка и младежките бунтове в Европа, бохемският живот на Лондон от 60-те години и икономическото чудо на Япония, рокендролът и СПИН-ът, френският постструктурализъм и руското дисидентство.

Умело преплитайки емоции и еротика, комично и трагично, реалност и художествена измислица, Варгас Льоса разкрива различни лица на това вечно чувство: любовта като шемет и наслада, като опасна игра, като средство за домогване до богатство, като отчаяна вярност и болка, като смисъл на живота.

Това е любовен роман, съвършено нов за мен жанр. Във всички мои предишни книги има любовна интрига, но аз никога не съм я извеждал на преден план. Сега вече се чувствам достатъчно съзрял, за да запълня тази празнина.

Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа "Градът и кучетата" (1963), а репутацията му се затвърждава със "Зелената къща" (1966), за която получава наградата "Ромуло Галиегос" в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите "Разговор в Катедралата" (1969), "Панталеон и посетителките" (1973), "Леля Хулия и писачът" (1977), "Войната в края на света" (1981), "Кой уби Паломино Молеро? " (1986), "Възхвала на мащехата" (1988), "Празникът на козела" (2000), "Лудориите на лошото момиче" (2006), много от които са издадени и на български.

Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 2016 г. му е присъдена международната награда "Педро Енрикес Уреня" на Доминиканската република. "Сурови времена" (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от "Книга за моя живот" на света Тереза Авилска.