Парижката съборна църква Св. Богородица

След пожара в Нотр Дам де Пари успоредно с историческите факти, свързани с изграждането й, се припомни и литературен: след 1831 година, т.е. след излизането от печат на "Парижката света Богородица" на Виктор Юго многократно се увеличил броят на туристите, посещаващи Париж. С днешна дата пък се наблюдавало повишен интерес и към романа. Последната констатация ме подтикна да проследя в кой момент българските читатели са имали възможност да се запознаят с Юго и неговото творчество и кои преводачи са съдействали за своеобразните духовни срещи.

За първи път романът "Notre Dame de Paris" е преведен на български език от Димитър Хаджииванов. Отпечатан е през 1890 година в Солун. Второто му (преработено) издание е дело на издателство "Ив. Г. Игнатов и синове" и се появява на книжния пазар чак през 1926-а. Преводачът се спира на заглавието "Парижката съборна църква Св. Богородица", а авторът е изписан като Виктор Хюго. Романът се печата като отделни брошури. До 9 септември 1944 г. българските читатели се срещат още два пъти с него. Първо, пак през 1926 година и също под формата на отделни брошури - 30 на брой. Преводът му е дело на Кр. Трифонов, а отпечатването - на книгоиздателство "Право". Преводач и издател обаче вече възприемат заглавието "Парижката Св. Богородица". Вторият път е година по-късно, когато Д. Хаджииванов предлага свой нов превод с познатото до днес заглавие. И сега обаче Юго е представен на читателската публика като Хюго.