Венко Марковски е псевдоним на Вениамин Миланов Тошев (1915-1988). Роден в Скопие, израства под сръбски гнет. През 1937 г. минава границата и пристига в София. Единородците го посрещат както брат среща брата. Дават му хляб, подслон и надежда.
Венко записва славянска филология, издава първите си книги. "Народни бигори" и "Огинот..." са написани на скопско-велешки диалект, част от югозападните български говори. В предговора към "бигорите" проф. Стефан Младенов отбелязва: "В това, че г. Марковски, който е роден в Македония под сръбска власт и се е учил в сръбско училище, пише така хубаво български, няма всъщност нищо чудно, защото народът в Македония си говори български и пее своите български песни."
Този сборник от СТО ЛЮБИМИ ПЕСНИ посветих на ЛЮБОВТА, откъдето идва силата, на голямата ОБИЧ, която ражда смелите. С най-хубавото чувство: да си полез..