Българска диалектология

М. Младенов:
"За да разберем и осмислим приноса на проф. Ст. Стойков в историята на българската диалектология, е необходимо да си представим времето, когато той започва своята научна дейност. То се характеризира с пълна бездейност, пълно мъртвило в областта на диалектологията. Около 1935-1936 г. са обнародвани значителните проучвания на Ст. Младенов и Хр. Кодов за тракийските говори, на К. Мирчев за неврокопския говор, на Цв. Тодоров за северозападните говори, на Г. Попиванов за шуменския говор. И след тях дълго време - почти нищо. И така до 1956 г., когато с организаторските усилия и по почин на проф. Ст. Стойков се появява "Известия на Института за български език", кн. IV, изцяло посветена на диалектологията. С тази книга се открива нов период в развитието на българската диалектология, на нейното тематично обогатяване и заедно с това на методологическото ѝ обновяване. Появата на тази книга с разнообразно съдържание съвпада и с началото на работата върху най-мащабното дело на българското езикознание през последните стотина години - Българския диалектен атлас. В края на 60-те години подемът на българската диалектология неизменно се свързва с името на Ст. Стойков. Развитието на изследванията върху българските диалекти прави впечатление и на чуждестранните учени, които многократно в многобройни рецензии и отзиви за българските проучвания подчертават това. С изработването на Българския диалектен атлас България се нареди сред немногото страни в Европа, в които лингвистичната география се развива успешно и дава своите добри резултати. Известният чехословашки учен акад. Б. Хавранек определи този период като "размах на българската диалектология". Но до тези резултати трябваше да се стигне с цената на много лични усилия, с последователност в отстояването на избрания път, с привличане на сподвижници и единомишленици. И душа на тези начинания беше проф. Ст. Стойков."