Въображението на знака

    Семиотиката е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи, като включва изучаването на това как се създава значението и как се разбира то. Тя трябва да се разграничи от езикознанието. Въпреки че и двете започват от едно и също място, семиотиката свързва езиковите факти с неезикови факти, за да осигури по-широко емпирично покритие и да предложи изводи, които изглеждат по-правдоподобни, защото интуитивно хората разбират, че езикът може да се интерпретира само в социален контекст "семиосфера". Чистото езикознание разглобява езика на неговите компоненти и анализира употребата му в забавено време, докато в действителния свят на човешкото семиотично взаимодействие често има хаотично преливане на език и знаков обмен, когото семиотиката се опитва да анализира и по този начин да намери общите правила, приети от всички участници.
Семиотиката е възлова дисциплина сред науките, посветили се на изучаването на културната система. Изследователският й интерес е насочен към описание и анализиране на мехинизмите, посредством които се влагат значения в заобикалящия ни предметен и социален свят. Разискват се отношенията между семиотиката и структурната лингвистика, семиотиката и теорията на комуникациите, семиотиката и теорията на културата, семиотиката и философията на езика, симиотиката и текстовата теория, семиотиката и наратологията.
Ролан Барт е френски философ, литературен критик, семиотик. Текстовете му разгръщат идеите на структурализма, екзистенциализма, постструктурализма, повлиянияни от психоанализата и деконструкцията. Барт е един от големите "пророци" на интелектуалните течения на втората половина на XX век и не случайно той има основополагаща роля както за възхода на структурализма така и за неговия постструктуралистки залез. В този смисъл Барт има голяма заслуга за осъзнатата методологична употреба на текста като инструмент за анализ на процесите в културата.
Във "Въображението на знака", Барт описва значението на съвременния мит, пречупен през семиотичната призма на познанието. "Митът е една комуникативна система, едно послание. следователно виждаме, че митът не може да бъде нито предмет, нито понятие или идея, той е начин на означаване, форма", казва авторът. Митът има исторически граници, той е форма на комуникация. И тъй като вселената е безкрайна и по този начин безкрайно сугестивна (свързана с внушение и използваща такова), то всичко може да бъде мит.