Защо Русия не следва западния модел демокрация: Геополитическите амбиции на Кремъл в началото на XXI век

Доц. Румен Кънчев ръководи независимия Център за Европейски изследвания и сигурност. Работил е в Министерство на отбраната като директор на Центъра за стратегически анализи (1991-1993) и заместник министър (1997-1999); в Народното събрание като съветник в Комисията за национална сигурност (1990-1991) и главен съветник на Председателя на НС (1993-1995); в Министерски съвет като съветник по въпросите на отбраната и военната реформа (1999-2003) и др. През 1985 г. защитава докторат върху концепцията за генезиса на асиметричните структури в постмодерната философия (Мишел Фуко, Жак Дерида, Ж-Ф. Лиотар, "новите философи"). Преподава "Геополитика" в Нов български университет.
Фазата на стабилизация е ключов етап в развитието на Русия след края на Студената война...Стабилизацията може да продължи с десетилетия. Русия се намира в самото й начало, което означава, че политическият модел, изграждан след 2000 г., ще продължи да бъде жизнен и през следващите години. И Вл. Путин, и Д. Медведев отлично разбират това, поради което плановете им за Русия са фокусирани в хоризонта 2025-2030 г. Дали този етап ще бъде използван за просперитета на руското общество или елитът, който управлява в Москва, ще постави акцент върху имперското възраждане на Русия е въпрос с първостепенно значение за съдбата на страната. Две хипотези обаче могат да бъдат лансирани още сега. Първата е, че в средносрочна перспектива конфликт в тандема Путин-Медведев няма да има. Това е така, тъй като главните два въпроса, по повод на които би могло да възникне напрежение между двамата: (1) коя е водещата фигура на тандема и (2) кой контролира кадрово властовата пирамида в Русия, са категорично ясни. Оттук логично следва втората хипотеза: Вл. Путин ще се завърне на президентския пост на Русия, ако пожелае това.

Главната тенденция в развитието на руската икономика остава непроменена: тя продължава във висока степен да бъде зависима от добива, транспортирането и продажбата на енергоносители. В същото време се запазва силната зависимост на Русия от европейския пазар, който поема над 54% от руския износ, в това число 84,8 % от общото количество природен газ, който страната произвежда. Около 75% от цялата годишна експортна печалба на Русия пряко зависи от европейския енергиен пазар.

Увеличаването на разходите за отбрана, стабилизирането на полуавторитарния политически модел и прогресиращото влошаване на отношенията с ЕС и САЩ възраждат геополитическите амбиции на Кремъл. В дългосрочна перспектива този курс би могъл да доведе до изостряне на военностратегическото съперничество между Русия и високоразвитите индустриални държави. Това ще прекъсне стадия на стабилизация.