Menu
Your Cart

Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в.

Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в. | Карти и атласи
Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в. | Карти и атласи
Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в. | Карти и атласи
Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в. | Карти и атласи
Атрибути
Автор Димитър Стоименов
Издателство Тангра ТанНакРа
Година 2008-2011
Страници 919
Корици Твърди
Език Български и английски
Състояние Употребявано-Като нови
Атлас: Българските земи в европейската картографска традиция III-XIX в. / Атлас: Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в.
Безплатна доставка до офис на Спиди
Този продукт е с безплатна доставка.
  • Наличност: В наличност
250.00 лв
Без данък: 250.00 лв
Купи

Бърза поръчка

Атлас - Българските земи в европейската картографска традиция (III-XIX в.)

Идеята за издаване на атлас от стари карти за Българите и техните земи съществува от почти едно столетие. Първият и единствен сериозен опит е направен през 1917 г. от Димитър Ризов с неговия труд "Българите в техните исторически, етнографски и политически граници (679-1917)", претърпял няколко издания
Включените в атласа 170 карти и планове са най-важната част от съществуващите и засягащи Българите и България, като много от тях се публикуват за първи път. За основа на настоящия атлас послужи богатата сбирка от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани в продължение на близо 30 години от чуждестранни архиви и библиотеки, както и Колекция "Д-р Симеон Симов ", притежание на Централния държавен архив към Държавна агенция "Архиви".

Картите са групирани според възприетото в географията деление по видове както следва: карти на света; морски карти; политически и административни карти; пътни карти; военни карти; исторически карти; етнографски карти; църковни, физико-географски и търговски карти. В някои случаи тази класификация може да се приеме за условна, защото старите картографи са се стремили да дават информация от различно естество. Картите са подредени в хронологичен ред по времето на тяхното изработване от III в. сл.Хр. до 1900 г. Само в раздела за исторически карти те следват събитийната последователност в историческия процес.

В пояснителния текст към картите са представени и авторите им с кратки данни за техния живот и дейност като представители на утвърдени картографски школи - италианска, каталанска (каталонска), португалска, холандска, немска, английска, френска и др. Заглавията на картите - в случаите, когато са извънредно обстойни - са предадени съкратено във вид на анотации. Имената на авторите са транскрибирани на български език според тяхната националност. Названията на областите, селищата, етносите и останалата географска номенклатура са предадени в оригинал, както са изписани на картите, и поставени в скоби след българския им превод. Приложени са хронологчна таблица, речник на основните картографски термини и понятия и именен показалец.

Атлас - Българските земи в средновековната арабописмена картографска традиция от IX-XIV в.

Настоящият том е опит да представим историко-географски гледната точка и на Изтока към българите и техните земи чрез арабописмената картографска традиция и то за времето на т.нар. златни векове от средновековната ни история (IX-XIV в.). За нас, по няколко причини, тази гледна точка е особено интересна. Като етнос българите се рекрутират от огромния индо-ирански масив и се оформят в социокултурните реалии на Трансоксиана. Те мигрират от Азия към Европа по северните граници на персо-мидийския свят. Изграждат своя етнокултурен модел в пряк обмен с хилядолетната култура на Древен Иран. След завладяването на Сасанидски Иран от арабите (651 г.), самата арабска култура видимо променя облика си под благотворното въздействие на древноперсийската културна традиция. В географско и картографско отношение арабската култура формира един специфичен в своя синкретизъм "образ на света", зад който стои освен собствената й практика, още - усвоеното през Византия наследство на класическата Античност и географските представи на Древен Иран. Тези извори ни срещат и с българите като активен исторически фактор в социо-културната амалгама на Евразия през изследвания период.
Вярваме, че изданието ще спомогне за дооформяне на историко-географския и картографски сегмент в българската национална култура, че ще удовлетвори една отколе назряла историко-културна потребност.Двуезично издание на български и английски език.

Напишете отзив

Бележка: HTML не е преведен!
Лош Добър
Използваме бисквитки
Сайта използва бисквитки. Използвайки го вие се съгласявате с това.