Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908)

Настоящата монография има за цел да изясни мястото и ролята на нелегалната армия на ВМОРО в освободителната борба на българите от Македония и Одринска Тракия, нейните същност и значение. Значително място се отделя и на задачите и на организационната структура на четническия институт, както и на подготовката му за въоръжена борба. Разкрити са и гамата от репресивни мерки, използвана от султанските власти за унищожаването на четите на ВМОРО, както и борбата на четническия институт с чуждите въоръжени пропаганди. Хронологично трудът обхваща периода 1899- 1908 г., т. е. от създаването на четническия институт до Младотурската революция, когато четите на организацията са временно разпуснати.
При написването на монографията е използван хронологично-проблемният метод, което позволява събитията да бъдат представени както в дълбочина, така и в ширина, а също и да бъдат избегнати ненужните повторения. Изследването е разработено въз основа на богат архивнодокументален материал, в по-голямата си част непускан досега в научно обращение. Това са предимно документи, съхранявани в различни български архиви. Използвани са най-вече документът от Централния държавен архив (ЦДА), Българския исторически архив при Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ-БИА) и Централния военен архив - гр. Велико Търново (ЦВА), а също и от Научния архив при Българската академия на науките (НА-БАН), от Българския историчес ки архив при Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив (НБИВ-БИА -Пловдив), и от Държавен архив - Пловдив (ДА - Пловдив). По-важни фондове са тези на Министерството на външните работи и изповеданията (ф. 176), на канцеларията на тайния кабинет на княз Фердинанд I (ф. 3) и фонд "Националноосвободителни борби в Македония и Одринско" (ф. 771), всички от ЦДА, фондът на Върховния македоно-одрински комитет (ф. 224) и колекцията със спомени на участници в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия (кол. № 42), съхранявани в НБКМ-БИА, фондовете на Оперативно (ф. 24) и на Разузнавателно отделение на българската армия (ф. 23), намиращи се в ЦВА, фонд "ВМОРО и ВМОК" (ф. 23) в НБИВ-БИА (Пловдив), както и множество лични фондове на участници в националноосвободителните борби на българите от Македония и Одринска Тракия - Спиро Олчев, Евтим Спространов, Петър Дървингов, Георги Минков, Йордан Тренков, Петър Юруков и др., на български дипломати - Атанас Шопов, Михаил Сарафов и др.
При разработването на труда са използвани и публикувани документи. Това са преди всичко документални сборници, публикувани напоследък у нас, в това число и документи на султанските институции, съхранявани в турските архиви, някои документи, съхранявани в руски архиви, публикувани през 60-те години от К. Струкова, английски, австрийски и сръбски дипломатически документи, както и документи на ВМОРО, публикувани в Скопие.
За изясняването на проблема от мемоарната литература са използвани главно записаните и отпечатани от проф. Л. Милетич и Ив. Орманджиев спомени на участници в националноосвободителното движение в Македония и Одринско, а също и спомените, публикувани на страниците на сборник "Илинден" и сп. "Илюстрация Илинден". Сведения за темата са извлечени и от съвременния периодичен печат - вестниците "Автономия", "Глас македонски", "Вардар", "Вечерна поща", "Илинден", "Революционен лист", "Реформи", "Камбана" и др. Ползвани са и множество брошури и статии, написани от дейци на организацията - Хр. Матов, П. Пенчев, К. Нунков, Хр. Караманджуков, Н. Зографав и др. Използвани са също направените досега частични изследвания по този проблем.
Накрая искам да подчертая отново, че независимо от проявявания интерес към създаването и развитието на четническия институт на ВМОРО в Македония и Одринско до 1908 г., досега проблемът не е изследван цялостно. От друга страна, поради неговата широта не е възможно в едно изследване да бъдат изяснени в еднаква степен всички негови аспекти, поради което те са засегнати по-малко или повече в зависимост от важността им за изясняването на темата.