Последната изповед на Апостола

"Последната изповед на Апостола" е издание на "Български писател".
Авторът не е имал за цел да проследява живота на Левски, нито да поучава кога и какво е казал Дяконът.
Той е спрял взора си върху последните дни и нощи от живота му. Онези, най-тежките. Пропити с очакване и равносметка. Васил Иванов Кунчев не се е надявал на милост. Той е знаел, че въжето го чака и ще се срещнат. Нито е търсел, нито е молил за милост. От никого. Оставало му е само едно - равносметката и надеждата. Надежда не за себе си, а за народа си. Светозар Казанджиев се е потопил в това очакване, в тази равносметка, в тази надежда. Сякаш е пропътувал времето и някъде там, яхнал малък слънчев лъч я влязъл сред тъмнината, обгръщаща героя, и е подслушал мислите му, думите му, записал е тревогите му, отчета му пред... Народа. Думи, последни и на раздяла, думи, опитващи отново да обяснят, да споделят голяма мечта и голямата надежда. Думи, търсещи прошка от Народа - "прости ми, ако съм ти дал повече опиум, отколкото можеш да понесеш", но "исках да обединя теб, народе".