ПРЕДГОВОР Травмите, засягащи опорно-двигателния апарат по време на различни занимания с физически упражнения, тренировки и спортни състезания, представляват медицински проблем, изискващ все по-голямо внимание. Развитието на цивилизацията наруши равновесието между физическите възможности на съвременния човек, физиологическия му капацитет и възможността за бързо адаптиране на опорно-двигателния апарат. Спортните занимания под най-различна форма навлязоха в ежедневието на хората. Възрастовите граници на спортуващите се разшириха значително. Наред с това през последните години се наблюдава и рязко повишаване на спортно-техническите резултати в редица спортни дисциплини, резултат на изключително тежка и строго специализирана по обем и интензивност тренировъчна работа. Съвременната спортна тренировка при много спортни дисциплини е състояние, граничещо между нормалната физиология и редица патологични отклонения. Балансирането на тези две взаимно изключващи се състояния е основен проблем на модерната спортна медицина. При системните физически упражнения и високи натоварвания опорно-двигателният апарат реагира с редица адаптационни изменения, засягащи мускулите, костите и ставите, които се изразяват във физиологична мускулна хипертрофия, изменения в костната структура и архитектоника, както и в подобряване кръвоснабдя-ването на ставната капсула (предимно нейната синовиална част). Нарушенията в адаптационните способности на опорно-двигателния апарат се проявяват под формата на различни микротравми или патологични отклонения, предизвикани от процесите на пренапрежение (тендинози, миотендинози, епикондилити, асептични остеонекрози, фрактури от умора и др.).